Представете си всичко, което сте си казали с някого, всички коментари, които сте обмеменили с приятели на по питие, по телефона с колеги и далечни роднини, всички незначителни мисли, които сте пратили набързо и нехайно по имейла, съобщенията, които сте написали на мобилния си телефон, и действително ще се окаже, че сборът от тези междуличностни контакти е същността на битието ви, понеже човешките взаимоотношения, както сме проумели на нашата възраст, са най-важното в живота ни; всичко това обаче вече го няма. Изчезнало е безследно! Някой ден, господин Уотс, и вас няма да ви има. Ако имате деца, те може би ще ви помнят, ако имате внуци, те, дай боже, може също да запазят откъслечни спомени за вас, но това не важи за техните деца. Може би потомците ви ще скътат няколко стари снимки в някоя книга или на някой рафт и два-три пъти в живота си ще прелистят книгата, ще видят лицето ви и ще си помислят: „А, да, Джими не прилича ли на нашия пра-прапрадядо Мик“, след което ще продължат да обръщат страниците и само това ще остане от вас – след по-малко от три поколения споменът за съществуването ви ще бъде почти заличен и вашият живот, животът, който в този момент възприемате отвътре като епичен, ще бъде сведен до кръвта във вените им и може би, ако извадите късмет, до някой далечен потомък с вашето име, откъснато от родословното ви дърво и дошло отново на мода след седемдесет и няколко години, както често става с модните тенденции, и лепнато на новородено, което няма да знае нищо за ВАС.
Но все пак, ако човек е записал мислите си на хартия, трагедията, която току-що описах, няма да го сполети. Представете си, че писмата, които сте разпратили по света и които сте получили в отговор, наподобяват парчета от великолепен пъзел или, да използвам по-уместна метафора, ако са датирани, напомнят брънките на дълга верига и дори тези брънки да не се съединят в едно цяло, а те със сигурност няма да се съединят, даже да останат завинаги разпръснати по Земята като носените от вятъра крехки семенца на прецъфтяло глухарче, няма ли нещо прекрасно в това да си мислите, че житейската ви история е съхранена по някакъв начин и че някой ден точно това писмо би могло да означава за някого нещо, пък било то и съвсем мъничко?
Ако всичко казано дотук ви се струва чисто и просто глупост, можете да вземете предвид една по-скромна стойност на писменото послание, а именно, че стремежът към общуване чрез размяна на писма е сред най-ранните прояви на цивилизованост в света, чието запазване би трябвало да има някакво все още неясно за нас значение. ПИСАНОТО СЛОВО, господин Уотс. Писаното черно на бяло слово е въплътено в писма, книги, закони, все едно е."
Вирджиния Евънс
Писмата
Сам ли съм да намирам смисъл в това?