snowprincess написа:
не е до сляпа вяра
има изчисления и доказателства, и много анализиране, и много търсене, и много експерименти, не е станало изведнъж
би ли имал спокойствието и търпението да четеш и гледаш неща, които противоречат на нещата, които са ни учили, все едно са фантастика
може би първо човек гледа/чете случайно 1-2 неща, после започва да търси 10, 100... да слуша, чете, мисли и да се съмнява
защото това, което е прочел и видял не е от неграмотни хора
всеки, който вярва в науката, би трябвало да знае, че ако се появят доказателства една теория отстъпва на друга
но когато има цензура и нещо е забранено да се говори, изтрива се, подиграват му се, само страхливите се отказват
някои би трябвало да се замислят, да извадят инструменти, за да изчислят и открият каква е истината
просто трябва да се преодолее когнитивния дисонанс от това да се държат в главата две противоположни идеи
в случая, че най-високата точка в небето е на 117 км и другата - че над нас няма край
Оставам цялото ти мнение за да проверя реакцията ти към просто доказателство:
Не помня имената на древните учени, но действието се развива някъде около 300 г преди н.е. Помня александрийският учен, който ги е описал, защото името му се помни лесно Клавдий Птоломей
(типично за освобожденци от онези времена) Той пък е живял някъде около 100 г пр.Хр.
Разстоянието до Луната се изчислява сравнително лесно и освен това по няколко метода, не само по един, и като капак онези измервания са много точни. (поредното доказателство че с математиката шега не бива. Това е науката която се е ползвама с неизмене успех и без промяна в резултата от кроманьонците и ненадерталците до наши дни, и ще продължи по същия начин до самият край на Вселената)
Когато двама човека погледнат Луната от две точки на земното кълбо, те ще я видят отместена спрямо звездите. Единият ще я види на едно разстояние от някоя звезда, другият ще я види на друго. Това се нарича паралакс. Ефектът когато гледаш някакъв предмет ту през лявото ту през дясното око- той се мести наляво надясно, защото очите са разделечени на един нос разстояние.
Ако се начертаят линиите и се види ъгълът на паралакса към Луната, излиза че тя е на разстояние 60 земни радиуса.
Предполагам, че знаеш как са измерили обиколката на Земята (и от там диаметър и радиус).
Радиусът е (проверявам) = 6371 км
Разстоянието до Луната е 60 х 6371 = 382 260 км
Друг метод е бил по време на лунно затъмнение с диаметърът на сянката на Земята върху лунната повърхност. Кривината на дъгата. Ако се знае колко е диаметърът на дъгата и разстоянието до слънцето, то лесно е да се пресметне. Има и още методи, но не ги помня.
Обичам тези истории, защото онези хора са разполагали само с това за което призоваваш и ти. Внимателно наблюдение и ум за размишления.
Предлогам, че всеки човек може да повтори измерванията им. Не само НАСА, но всеки, дори и ти, дори и източниците ти. Интересно те оспорват ли ги?
П.П. Към всички останали твои несбъднали се прогнози сякаш се добавя и връщането към лева. Беше казала юни месец. Ще коригираш ли?
П.П.П. Луната се движи в елипса. Това не са го знаели тогава, затова разстоянието е една цифра (а не макс и мин)
Участник в космическата мисия Союз Т-12 през 1984 г.
Работил на борда на орбиталната станция Салют 7
Един от водещите пилоти в програмата Буран
Носител на званието „Герой на Съветския съюз“
)
