Ами написал съм каквото и мисля и за колкото хора мисля. Където е множествено число мисля за всички, където е единствено- за един.
Общо взето когато писах, мислите ми се въртяха около това, че за вярващите християни Страстната седмица отваря чудесна възможност за люботини и задълбочени размишления всеки ден. Включително и за лаф мохабет стига да има с кого.
За тези, които не вярват, възможността е различна, защото е лишена от мистичният елемент, но не по-малко вълнуваща:
"Защо хората са имали нужда от тази измислица?"
- как да обясним сами на себе си, колко прекрасни същества сме, освен чрез саможертвата на пророк
- една приказка за това че човечеството заслужава любов
- в това огромна част от хората вярват с цялата си душа
- ако действително е имало нужда от тази измислица и ако това топли душата, това не е ли доказателство че хората наистина са такива и наистина заслужават това...
...
такива ми ти работи.
П.П. Готин лупинг се получава с тази "вярваща мюсюлманка". Вярващата мюсюлманка няма да има никакъв проблем с Великден, защото за исляма Исус Христос е старозаветен пророк, такъв какъвто е Свети Илия например. Изобщо ако се пренебрегнат политическите дивотии за "Къщата на Исляма срещу Къщата на войната", които са обслужвали съответния халиф и отдавна са отживели времето си, двете религии имат всички предпоставки за чудесно съвместно съществуване. Не могат да станат едно, защото едно нещо е "пророк", а друго е "месия" и там имаме съществена разлика меко казано, но общества живеят и с по-големи разлики.
Ако смениш "мюсюлманка" с "еврейка" нещата пасват. Евреите не са сменили мнението си по темата от времето на Разпятието та до днес.
П.П. Но пък гледай как от всички възможни десетки религии и милиардите вярващи в тях, аз получих отговор единствено от вярваща християнка. Късмет и дори радост и щастие.