Обедно време

[Green Light]

Обедно време. Прибирам се от фитнес към офиса. Приятно уморен и освежен след душа. Готов за работа. Има неща, които мен чакат, нетърпелив съм да раздам ум, насоки, график и изобщо да работя и да се вижда. Колеги са направили грешки. Ще ги извикам при мен, ще ги поправя и- ще- ги- порицая. Строг, но справедлив!
Вървя покрай оградата, разминавам се с колегите бързо и кимам за здрасти със замислен вид и сключени вежди. Риза, дънки, и черна кожена чанта в ръка. Колана в тон с обувките. Аз съм олицетворение. Аз съм бизнес. Аз съм цял един Строг устрем.
Сервизните са излезнали на сянка, за да пушат. Поглеждам ги с укор- те знаят какво мисля и ме гледат виновно. Грешката е тяхна, е сега ще ги извикам да им кажа аз. Ето- всички ме гледат, до един! Пушете! Някои хора бързат нетърпеливи да работят, а вие се мъдосвате. Ето, гледайте ме, как се бърза за работа. Ето така се бърза. Мислено вече работя и това ми личи. Солта на Земята. Надеждата на Икономиката. Гледайте, гледайте! Мързели такива. Братовчед ми понечва да ми каже нещо, но аз вдигам ръка към ухото си- да ми се обади по вътрешния, не мога сега, това е ясно и от самолет. Недосетливи хора! Спъвам се леко и чувам хихикане. Ах, ще ми дойдат те.
Две жени чакат някого на сянка пред входа. Гледат ме и те. Не се учудвам, в жегата малцина са фурии като Гринлайт. Бързам, жени, път, застанали сте на завоя точно! Минавам така, че да се почувстват неудобно, че ми пречат. Секунда закъснение на този човек може да е фатална. Завивам към входа. Към голямата тъмна стъклена врата.
Където като на увеличтелно огледало се виждат слънчевите очила, синята ми риза, кафяваия колан и обувки, черната чанта, сериозния вид.
И отворения цип на дънките ми.

Реших, да не правя забележки. Какво ще се занимавам?!
Айде де.

[Мнемозина]

В такива моменти много ме е яд, че вече не ми се пише. :lol::lol:

То да се чуди човек сега да те утешава ли, да ти съчувства ли или само да се кефи.
Все ни затрудняваш, начи.

[Green Light]

В такива моменти много ме е яд, че вече не ми се пише. :lol::lol:

То да се чуди човек сега да те утешава ли, да ти съчувства ли или само да се кефи.
Все ни затрудняваш, начи.

Когато те е яд, че не ти се пише, тогава ти се пише. Така се познава.

[maggot]

Ти си ходещ виц, Грийне. Направо се скъсАх от кикот. Змей!

П.П. Но ти се възхищавам на ентусиазма, де. На мен по обедно време само ми се спи. Максимум да заспя на тоалетната, за друга простотия нямам сили.

[itcome]

Маймун :)

[shshtt]

Обедно време. Прибирам се от фитнес към офиса. Приятно уморен и освежен след душа. Готов за работа. Има неща, които мен чакат, нетърпелив съм да раздам ум, насоки, график и изобщо да работя и да се вижда. Колеги са направили грешки. Ще ги извикам при мен, ще ги поправя и- ще- ги- порицая. Строг, но справедлив!
Вървя покрай оградата, разминавам се с колегите бързо и кимам за здрасти със замислен вид и сключени вежди. Риза, дънки, и черна кожена чанта в ръка. Колана в тон с обувките. Аз съм олицетворение. Аз съм бизнес. Аз съм цял един Строг устрем.
Сервизните са излезнали на сянка, за да пушат. Поглеждам ги с укор- те знаят какво мисля и ме гледат виновно. Грешката е тяхна, е сега ще ги извикам да им кажа аз. Ето- всички ме гледат, до един! Пушете! Някои хора бързат нетърпеливи да работят, а вие се мъдосвате. Ето, гледайте ме, как се бърза за работа. Ето така се бърза. Мислено вече работя и това ми личи. Солта на Земята. Надеждата на Икономиката. Гледайте, гледайте! Мързели такива. Братовчед ми понечва да ми каже нещо, но аз вдигам ръка към ухото си- да ми се обади по вътрешния, не мога сега, това е ясно и от самолет. Недосетливи хора! Спъвам се леко и чувам хихикане. Ах, ще ми дойдат те.
Две жени чакат някого на сянка пред входа. Гледат ме и те. Не се учудвам, в жегата малцина са фурии като Гринлайт. Бързам, жени, път, застанали сте на завоя точно! Минавам така, че да се почувстват неудобно, че ми пречат. Секунда закъснение на този човек може да е фатална. Завивам към входа. Към голямата тъмна стъклена врата.
Където като на увеличтелно огледало се виждат слънчевите очила, синята ми риза, кафяваия колан и обувки, черната чанта, сериозния вид.
И отворения цип на дънките ми.

Реших, да не правя забележки. Какво ще се занимавам?!
Айде де.

:rotfl24:

туй го завличам, да знаеш

[windcolours]

[holi_day]

Обедно време.

Реших, да не правя забележки. Какво ще се занимавам?!
Айде де.

мда, ми