ПЪТник две написа:Селянка написа:...
Такива интервюта ги слушам в продължение на 5-6 дни. Има умни неща, които да осмисля, има и глупави, които трябва да обмисля още повече.
Темата, всъщност, за какво е? Както обикновено влагаш някаква си твоя оригиналност, но аз съм по -просто устроена.
Темата е, каквото ти точно определи с въпрос:
"Има умни неща, които да осмисля, има и глупави, които трябва да обмисля още повече."
А смисълът е да опознаем себе си...защото образно се намираме в склад пълен с инструменти с които да си служим в трудностите ни, а ние не само че не ги ползваме, а дори и не знаем какви са тези незнайни за нас неща, а са у нас самите...по-лесно да опознаем себе си е смисълът, водещ към Развитие!
А този форум е прекрасно място за всичко това!...тук има много място, дори и за безсмислени теми...на които ние да предадем своят смисъл...
И че, всичко това не е задължително за никого, а е просто инструмент за нещо?
За мен, в в случая с този клип, за момента, умното е, че всеки може да изпадне в ситуацията на тази дама. на мен поне неведнъж мъж ми като се прибере и ми казва : хайде, лягаме. Другото са подробности))) . Шегувам се, но приемам нещата сериозно.
Всичко останало е "глупаво", за мен, защото не го разбирам и ми трябва много време.
ще споделя нещо, което с никого не съм го споделяла, освен с мъжа ми. Който както иска, така да го разбира.
Та, било е преди 15-ина години. Четох последователно няколко книги на Багрина Кларк. Все още ги имам в електронния четец.
Та, имаше място, където бяха концентрирани начини на дишане за достигане на ...не помня точно термина. И реших да опитам. оставих книгата настрана и започнах, стъпка по стъпка. След около 20-30 минути се случи нещо странно-нещо като оргазъм, но от върха на ушите до края на нокътя на малкия пръст на краката. И сякаш изпаднах някъде с хиляди светлинки, блещукащи, топли.... няма да пиша подробности. И това стига, за да кажете, че съм луда калинка.
Не ми се искаше да свършва, но някак акълът си ми беше на място и успях да си помръдна краката. И всичко свърши.
Хем невероятно хубаво, красиво, хем страшно ми стана. Никога не го повторих.
Има странни неща, които се случиха и с най-близката ми приятелка. И тя едвам се измъкна, в смисъл голяма борба падна да се бори със себе си, за да не пише с различни почерци и то неща, които наистина се случваха, след 1-2-5дена, година.
Може да сме кукувици, но някак си се приземихме.
Остана ни само едно : не забравяме, че има неща, които нямат обяснение, но някак усещаме кой, кога, с какво. А дали е вярно, кой да ни каже)))
За сънищата ми...вече съм писала.