Green Light написа:
Защото поне за мен стереотипът в България е "беден, но честен", "беден, но горд", "беден, но свободен", сякаш свързваме бедността с положителни черти на характера. Стереотипно става въпрос, като народни приказки.
Заради това впечатление ми се стори чуждо и неестествено това да се комбинира мръсотията с бедността.
Говорим за стереотипи, да кажа за трети път.
Ти как го чувстваш?
Честността, гордостта и свободата нямат нищо общо с мръсотията по улиците, парковете, градинките, околоблоковите и вътреблоковите общи пространства, микросметищата, боклуците и отпадъците, заринали крайпътните канавки, обществените гори, планини, пътеки, плажове, туй, че не се прищипваш да почистиш и окосиш/подстрижеш територията пред личната си ограда, туй, че притежаваш някъде некъв парцел, на който някой ден ще вземеш много пари, ама го държиш тревясал, обрасъл и пожароопасен, щото голям праз, твоето не се губи, що да се пънеш с излишни грижи и масрафи, туй, че си зарязваш стария извън движение таралясник да ръждясва някъде си, или си накупиш 2-3 нови таралясника и ги напаркирваш, където ти падне - по тротоарите, тревните площи, градинките, на пътното платно, зер, всички са ти длъжни да ги пазят и заобикалят, само ти - не! да се съобразиш с околните и че не живееш в бардак, в който нахалството, дебелоочието и грижата само за собствен гъз имат значение.
Тъй го чувствам аз. Понеже, защото за всички изброени по-горе /забравих умишления вандализъм/ досега оправданията и самооправданията са все едни и същи:
"бедни сме, тя държавата е бедна, но ни е длъжна, всички така правят, другите са ни виновни, аз да не съм по-прост от тях, че да се мина, голям праз, че съм в "дребно" нарушение, на богаташите, дето ни крадат и експлоатират, никой не им търси сметка".
Най-забавно е чувството за "свобода" - "ти ли ще ми кажеш какво да правя, бе! аз свободен човек, ще правя, каквото си ща!"
Да, създават се трайни стереотипи, които се предават и на поколенията.
И дори поколението да излезе от чисто материалната си бедност, то вече е възпитано и привикнало с мръсотията, натурията и свинщината. Тъй, щото му е станала втора природа и си я пази като завет, традиция и неотменимо право.
Без намерение да обидя Нюк, макар, че ей сега ще дофърчи лично наобиден да ме ругае,
ще онагледя с прост пример от неотдавнашен разговор в тема:
Нали живее в Люлин, който си е почти миниград в града, застроен с големи жилищни блокове за работническата класа още в соца? Все хора, не изпаднали бедняци, но натъпкани гъз до гъз, реално непознати помежду си заселници, които с десетилетия требе да се изтърпяват и приспособяват към некви съседски отношения почти без правила. Освен тези, които сами си създадат. Та, в нюковата кулинарна тема стана дума за оползотворяването на апартаментските открити балкони като допълнителна частна площ за готвене на храна. Котлони, скари, барбекюта и кой за каквото няма място или не ще да си умирисва кухнята и апартамента, ги позиционира отвън на балкона, пече, пържи, вари и опушва съседите без свян и задръжки... щото и те правели същото. Тогава Ружа му се отяде, че в нейната софийска кооперация с години страдали от един такъв без задръжки съсед, дето им умирисвал от балкона си.А Нюк се изсмя: "ела ти в Люлин да се изрепчиш на някой комшия, че си пекъл скумрия на скара току под прозорците ти, пък виж какво ще ти се случи!"
Пак подчертавам: Нюк няма вина, че разсъждава така, той е израснал в Люлинските човешки мравуняци и това е от детството му възпитан и придобит манталитет - навици, създадени от беднотия и икономии и предадени на следващите поколения. Семейство Нюкови вероятно отдавна са надраснали времето, в което са цепели стотинката и са използвали всяка възможност да преживяват евтино и без излишни инвестиции в домакинството, обществената чистота и хигиената, както и голяма част от съседите им. Но навиците от бедняшките години са си останали непроменени и предадени на поколението.