Оказа се, че няма по-подходящо, по-забавно, по-шокиращо четиво покрай избори!! Поне за мен, де! Но и вий, вашта сметка, трябва да сте я прочели тая книга, преди да се гътнете от тоя свят, ако не сте я прочели досега!
Аз направо съм си глътнала литературната граматика тоя път и не знам откъде да започна. Много, много странна книга. Дори жанрът трудно може да се определи - художествена документалистика, книга с биографични данни за Буров, мемоарен текст или своеобразен интелектуален портрет на Атанас Буров, изграден през разговори, спомени и реконструирани диалози. Меко казано странна книга, по-скоро шокираща, отчасти историческа, политическа и светска, весела и забавна, но оставя впечатление, че човек трябва да си има едно наум при четене – все пак известен комунист публикува след 10-ти части от разговорите си с един от най-прочутите политически затворници – и то проведени и стенографирани в най-тежките години скоро след 9-и септември.
Това е нещо като енциклопедия на обществения живот - културен литературен, политически и пр. в България през първата половина на миналия век. Също, психодиагностична дисекция на бълграския характер от най-простия българин, до най-гениалния. Всъщност, такъв - гениален няма, освен самия Буров може би по собствените му убеждения:-)) Но предаден по невъзможен за определяне начин, език и стил. Циничният, уличен, вулгарен, просташки стил на изразяване на Буров се редува с патриотична екзалтация към родината, дълбока вяра в съзидателната сила на българина. В целия този казан са забъркани европейски личности от висока класа като Чърчил, Сталин, Троцки и пр. всички български поети, писатели, министри и министър-председатели, царе и царедворци - наши и чужди и всичко е описано така, все едно с тях е лягал и ставал, ял и пил на една маса, е.ал жените им и пр.
Казвам ви, няма такава книга! На човек му идва да псува, да плаче, да му се повръща, да се възторгва и какво ли още не. Повече няма да се превъзнасям и аз, докат не я прочетете, че да се смеем и циврим заедно. Даже си представих едно публично литературно четене, дето падаме от дивани, столове под масата. Всъщност, последно я слушам в Storytel и смятам, че не може да се сравни с книжния вариант, може би и затуй чак сега при втора или трета среща, ама чрез страхотния прочит на Сава Пиперов - същински Буров, осъзнах какво слушам всъщност! Няма по проникновено и разтърсващо четене!
Цялата книга е изпълнена с крилати фрази! Ще си позволя някой и друг цитат:
"Защо, питате ме Вие, господин Памукчиев, българската литература не прекрачи границите на България. Защо не се превежда по света, като френската, английската, руската, испанската? Защо? Защото нашите писатели са хайлази. Дембели, не познават силата на труда и на таланта. Те разчитат само на таланта. Природата надари Яворов с най-великия поетичен гений на света. Той бе по-надарен от Гьоте, от Шилер, от Байрон, от Пушкин — не ще и съмнение — това Ви го казвам аз, който съм изучавал и чел световните автори, който съм бил на „ти“ с Яворов. Аз, който знам цялата му драма, комедия и трагедия. Неговият живот не е само една трагедия, както дрънкат вашите писачи — глупаци. Те не могат да разберат един гений. Гения го разбира само гений. И за гения трябва да пише само гений. Какво значи това „трагедия“. Трагедията е полукомедия. Млад, хубав мъж, надървил хуй като кросно, с гореща тракийска кръв, с арабски примес, ще остане само с една жена? Къде го търсиш ти, како Лоро? Къде? Кой хубав, здрав, гениален мъж, като Яворов е останал само с една фуста? Кой? Няма такъв. Яворов си бе курварче от световна класа. В Париж, когато са били на стаж на специализация с Елин Пелин, са били като два полюса. Пелинко, шопчето Пелинко, си е кътало сантимите, събирало си е паричките да си купи кими костюмче, кими калеврици, кими книжки… А Яворов е изучавал тънкия занаят. Той е поет. Той не пести. Той не мисли за утрешния ден като бати си Пелинко. Тракиецът си е тракиец. Ако търсите ценните качества на българина, господин Памукчиев, търсете ги в Тракия, а не при шопите. Елин Пелин никога не е посещавал изложби, галерии, а Яворов винаги е бил там.
Елин Пелин най-много да е платил на някоя курва за половин час. Яворов е бил естет и е ухажвал красавиците на Париж. Защото е поет, а поетът не е като другите хора. Той е бамбашка човек. Надарен е от природата да създава красота и поезия, а не да създава недоносчета. Хвалят Елин Пелин — „голям писател, голям творец“. Че какво му е голямото? Той няма нито една книга, нито един разказ, които да могат да изскочат вън от България. „Земя“ е недоносче с лош край. Брат убива брата си — банална история, сълзлива трагедийка и толкоз. „Гераците“ — хубава работа, но чисто шопска история."
"Вазов бе полов атлет. Полов гигант, полов гений, но стиснат човек. Пинтия. Боеше се като всеки самотен, стар човек от глад и немотия. Затова пестеше парата. Невена Елмазова реши да си играе с него и да го обере. Тя бе родена сводница и проститутка от световен ранг. Красива, нежна, чаровница, но с покварена душа. Жадна за пари. И намери златната мина у Иван Вазов."
"Няма да съм жив, господин Памукчиев, да ви видя аз вас, другарчетата, как хубавичко ще се охраните, какви хубавички коремчета ще отвъртите, как ще лапате на приемите, няма да го видя. Но то ще стане. Помнете ми думата. Вие, хубавите млади момчета сега, ще пуснете гуши, ще овесите кореми, ще станете свине. Защото лакомията и властта правят хората свине.
Ето, това го запишете и го подчертайте. Човек не става свиня само тогава, когато си слага юздата сам. Трябва да става от софрата тогава, когато му е най-сладко ястието.
Българинът не си знае мярката. Ако ебе, ебе до припадък. Ако пие, пие до напиване (но на чужда софра). Ако яде, облизва чинията си."
И прочее, и прочее, не моа са спра!
)Ний сме се наслушали и начели на какво ли не за 25-годишното и повече съществуване на дирските клубове, че да ни скандализира подобен колоритен изказ